Кой е прав за гравитацията? Нютон, Айнщайн или аз, Андон?

През 16 век Нютон предположи, че гравитацията е „всемирна сила“, съдържаща се в „етера“.

В началото на ХХ век Айнщайн в своята Специална теория на относителността предположи, че етер изобщо няма, а ефекта на гравитацията се дължи на изкривяване на геометрията на нищото, разбирано като имагинерен пространствен континуум.

Херман Минковски предположи, че времете също участва в този континуум. И Айнщайн го въведе в своята Обща теория на относителността през 1915г. Той я разработи с помощта на Марсел Гросман, използвайки т.н. „геометрия на Риман“.

По същество това е теоремата на Архимед, имплицирана от водата в Космоса. А концепцията за относителността на времето, всъщност е доразвитата концепция на Галилей за относителността на скоростта в класическата механика.

През 1920г. Александър Фридман доказа, че теоритята на Айнщайн не може да бъде вярна ако Вселената е статична, тя трябва да се разширява. Айнщайн призна грешката си месеци по-късно и я определи като „най-голямата глупост в живота си“.

Няколко години по-късно Хъбъл с телескопа си доказа, че Вселената наистина се разширява. Белгийският свещеник Жорж Льометр се досети, че Вселената трябва да е започнала историята си от взрива на т.н. „първичен атом“. Така се роди „теорията на всичкото“, започваща с фамозния „биг-бен“.

Айнщайн създаде и прочутата формула за енергията през 1905г. Всъщност 20 години преди него Хенри Шрам, Николай Умов и Оливър Хевисайд бяха създали друга формула за енергията, която включваше и ефира, като преносна среда. Но при Айнщайн нямаше ефир… и една буква изчезна!

Дали все пак е вярна тази формула? Повечето хора я приемат за проверен природен закон, но тя е само хипотеза! През 2008г. Екип от френски учени с помощта на мощни компютри установява, че тя е приблизително вярна. Може би е време да повторят упражнението си, защото…

Днес ние знаем, че сто килограма картофи и сто килограма плутоний или ураний няма как да имат еднакъв енергиен потенциал при ядрено делене. Без съмнение броя на протоните на ядрото на атомите, плюс тези на неутроните, тоест масовото число, имат огромно значение за енергийния потенциал на който и да е обект. Евентуално може би и числото „пи“ играе роля при изчисляване на този потенциал, доколкото учените са възприели „капковия модел“ при деленето на ядрото.

Днес, в началото на 21 век, не е ли по-разумно да се предположи, че всъщност гравитацията е сила, но не всемирна, а частна? Че тя представлява, специфичен поляритет, образно казано, сгъстено бозонно поле край материалните /фермионни/ обекти? А силата на този поляритет е равен на сбора от специфичните магнитни полета на всички атоми, от които е съставен обекта?

А може би най-правилно е да се предположи, че гравитационният потенциал на даден обект е равнозначен всъщност на енергийния му потенциал?!

Запознайте се с моята „постмодерна теория на всичкото“ безплатно на сайта ми или я купете в електронен или хартиен формат в Амазон!

Време е отворим нова страница в науката за Вселената.